Преди много години Владиева пита беше чест спътник на масата по време на пости и Бъдни вечер. Почти бях забравила за нея, докато не дойде предизвикателството на онлайн списание SO into FOOD да си спомним любима стара рецепта, като и' вдъхнем нов живот, визия и съвременен прочит.
Продукти:
за питата
- 330 г брашно
- 15 г бакпулвер
- 150 мл вода
- 100 мл ликьор Лимончело
- 100 мл олио
- 100 г захар
- 120 г смлени орехи
- 50 г смлени лешници
- 250 г сладко от узрели смокини или друго сладко
- 1 пак. ванилова захар
- настъргана кора на 1/2 лимон
за тиквеният слой
- 350 г тиквено пюре
- 2 с. л. мед
- 15 г желатин
за глазурата
- 180 г пудра захар
- 3 с. л. вода
- 3 с. л. ликьор Лимончело
Приготвяне:
Брашното се пресява заедно с бакпулвера.
Прибавят се олиото, захарта, смлените ядки, сладкото, ваниловата захар и лимоновата кора.
Всичко се разбърква на ръка с тел или лъжица. Получава се гъсто тесто.
Сместа се изсипва в тава, постелена с хартия за печене с размер 38/35 см.
Пече се в предварително загрята фурна на 180 градуса 30 минути.
Сладкиша се оставя да изстине.
Желатинът се разтваря в 50 мл студена вода.
Тиквеното пюре се затопля, прибавя се меда и желатина.
Разбърква се хубаво и се разстила в тавичка с размер 26 см.
Поставя се в хладилник да стегне.
От изстиналият сладкиш се изрязват 24 кръгчета с ринг с размер 5 см.
Със същият ринг се изрязват 12 кръгчета от желираната тиква.
Върху кръгче от сладкиша се поставя кръг от тиквата и след това се захлупва с още един кръг от сладкиша, като горното кръгче се обръща, за да се получи равна повърхност.
Пудрата захар се пресява и към нея се прибавя водата и Лимончелото. Трябва да се получи гъста глазура. Ако има нужда се добавя или още малко вода, или пудра захар, докато се получи нужната консистенция.
Върху получените пастички се поставя по 1 с. л. от глазурата, която леко се разстила.
Украсяват се по ваше желание, фантазия и виждане за съвременния прочит на Владиевата пита.
Тиквеното пюре се затопля, прибавя се меда и желатина.
Разбърква се хубаво и се разстила в тавичка с размер 26 см.
Поставя се в хладилник да стегне.
От изстиналият сладкиш се изрязват 24 кръгчета с ринг с размер 5 см.
Със същият ринг се изрязват 12 кръгчета от желираната тиква.
Върху кръгче от сладкиша се поставя кръг от тиквата и след това се захлупва с още един кръг от сладкиша, като горното кръгче се обръща, за да се получи равна повърхност.
Пудрата захар се пресява и към нея се прибавя водата и Лимончелото. Трябва да се получи гъста глазура. Ако има нужда се добавя или още малко вода, или пудра захар, докато се получи нужната консистенция.
Върху получените пастички се поставя по 1 с. л. от глазурата, която леко се разстила.
Украсяват се по ваше желание, фантазия и виждане за съвременния прочит на Владиевата пита.
Весели и благословени празници!
Хриси,
ОтговорИзтриванеза първи път чувам за такава пита.Знам,че има много постни рецепти със сладко и се получават вкусни пити.Чудесен съвременен прочит, много красиво изглежда украсата.Чудесно за Бъдни вечер предложение.
Поздрави и Весели и благословени, мирни и честити празнични дни !
Ели, и на други места прочетох, че за първи път чуват за Владиева пита, а аз я знам кажи-речи от малка :)Оригиналната рецепта е с вода, сладко (по възможност озахарено), малко орехи, брашно и хайде в голямата тава. :) Бабата на моят мъж редовно я правеше по време на пости. Но аз реших да и' дам малко съвременен прочит и мисля, че се получи един прекрасен сладкиш за Бъдни вечер.
ИзтриванеПоздрави!
Весели и благословени празници!
Впечатлена съм! Поздравления!
ОтговорИзтриванеСърдечно благодаря!
ИзтриванеИ аз за първи път чувам и виждам, много симпатично. Аз правих нещо подобно вместо тиквеник, но по-различно.
ОтговорИзтриванеВеси, явно трябваше повече да напиша за Владиевата пита как са я приготвяли нашите баби, че да се направи сравнение с този мой прочит, но аз мислих, че е доста известна, поради факта, че съм я чела и в различни кулинарни книги.
ИзтриванеБлагодаря ти, за вниманието!
Поздрави!